НАСТРОЕНИЕ
На теб

Дойде
След толкова години
Невероятно е
Отвикнала, ръката ми се спусна
Да го задържи.
Опита се да го затвори в стих,
Да го предпази....
Един копнеж
Прохождаше у мен като дете,
Несигурен и плах,
Но истински

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
11 март 1994

По стъклените стружки на забравата
Пристъпвам с разранени стъпала
И в адската машина на въпросите
Откривам хиляди несбъднати неща
След хиляди поети обещания

Откривам радост от покълнали/заченати мечти
Откривам болка от родени отчаяния
Откривам треска след захлопнати врати
И тежест от преглътнати мълчания

Разпъната на кръста от безсъние
Отричам непокорната съдба
И с крехката тревица на надеждата
Изписвам нова и единствена глава
На своето послание: възкръсвам

…………

На теб

По-силно е от мен
Не мога да го спра
А истина е, че опитвах
Не веднъж да се преборя
С нуждата да бъдеш част от мен.
Огромното око на болката
Се взираше в сърцето ми
И всеки път откриваше причина да ме спре
От бягството.
Завръщах се.
По-влюбена от всякога в очите ти,
В хлапашките ти планове за лятото,
В изгарящото страховете безразсъдство
Завръщах се
Но всъщност тръгвала ли съм си някога от теб в действителност

Опитах се да подредя света
Не целия,
А онзи мъничкия в мен
Да стегна думите си в стихове
Да прибера страха
И да прекрача там....
Отвъд чертата
Сърцето ми, изтръпнало от чакане, отказа
Препъна се и занемя пред теб
Прости ми трудното прохождане.
Скованите ми сетива воюват с мрака
И търсят светлина в деня пред мен.
Ще се изправя.

НАСТРОЕНИЕ
21 февруари 1994

Навъсено прокудено желание
Пристъпва разтревожено в душата ми
И в сложната енигма на въпросите
Се взира за изгубените проходи -
Залутан, запокитан силует
На фона на набъбнало очакване

....

Отивам си.
Без сцени, без скандали,
Без търсене на нечия вина,
Отивам си в една дъждовна вечер
Облечена в години самота

Отивам си.
Желана и отричана
Отнесла в шепи
Нашите мечти
Отивам си
Ругана и обичана
За порива да бъдем аз и ти

.....

Завръщам се
Несигурно пристъпвам в моя свят
Отдавна са сменили бравата на входната врата
Към чувствата, изсъхнали от липсата
Отдавна съм нечакана
Отдавна мъничкото аз
Като прокудено врабче трепери вън,
На жицата
И чака лятото
С надеждата,
че с малко топлина ще разтопи леда
ще върне радостта и тръпката
от нежното докосване
и шепота на устните
изричащи “добре дошла”

....

Небрежно настроение постла пътека към брега
Порови се в душата ми
Но не откри следи от минало
Морето бе отмило пясъка,
Прибрало котвите
И само синята вода
И нежния копнеж на пианото
Напомняха за лятото

.....

Какво се случи?
Сякаш онемях
Изгубих думите
Като зърна се плъзнаха от сухите ми длани
В главата ми бучи безмерна самота
Очаква отговор на хиляди въпроси
От мен.
Обръщам се назад
В годините без болка
Откривам само теб-
Самотен Ланселот,
Донесъл светлина в света на слепите

....

Какво е болката
Пътуване
Какво е щастието
Завръщане
А помежду им космосът
Откривам те навсякъде
В дъжда
В следобедния аромат на грозде
В огъня в камината
Прибирам сянката на птиците в душата си
И те докосвам с устни
За събуждане

......

Оглушахме ли
А преди се чувахме през стените
Ослепяхме ли
А преди се виждахме без звездите
Лудост е да акушираш болка
Когато девет месеца очакваш щастие