Гледах преди няколко дни по телевизията майката на обвинения за двойното убийство в центъра на София Илиян Тодоров. Слушах я да казва “от този  момент нататък животът ми никога повече няма да е същия”. Гледах отчаяния й майчински опит да спаси детето си. И като в лошо монтиран филм пред очите ми се завъртяха лицата на всички почернени майки, които ни гледат от синия екран почти ежедневно – на сестрите Белнейски, на Радостина от Варна, на убития в Студентски град Стоян Балтов, на разчленения Алберто Йорданов от Перник, на изчезналия в околностите на Благоевград Иван Тумбалов... Лица на ужасени и сломени жени, лутащи се между детото, което са загубили и детето, което никога не са познавали.

Самата аз съм майка. Слава Богу, имам две прекрасни пораснали дъщери! Но понякога, когато заради важен ангажимент, отлагам обяда си с едната или разходката с другата, у мен се надига простичкия въпрос: “ами, ако точно в този момент пропускам жизненоважен миг от живота им?!”

Да си родител днес в България е най-трудното и отговорното от всички възможни занимания.

Да си родител на момче в България, означава да го убедиш, че лъскавите автомобили по улиците, арогантните им шофьори, златните им ланци, бомбите, които си залагат, и пистолетите, с които се стрелят по улиците, не са начинът да бъдеш богат и успял.

Да си родител на момиче в България, означава да го убедиш, че да си чалга-певица със задължителен силикон и да продаваш тялото си на мъже, които един ден ще продават дрога на собственото ви общо дете, не е начинът да си богата и успяла...

А ние, родителите, уви, улисани в битките на ежедневието, нямаме време за подобни обяснения. Нямаме и мотив, защото виждаме кои са и какви са /ново/богатите и /псевдо/успелите в България – всички те, с почти божественото си усещане за недосегаумост и ненаказуемост.

Не ми се иска да вярвам, че децата на България се делят на две категории: потенциални убийци и потенциални техни жертви. Защото познавам и други деца- деца с култура и възпитание, които ценят човешкия живот.

Не ми се иска да вярвам, че и родителите на България се делят на две категории: такива, които участват в живота на детето си и такива, които изплакват, че от този момент нататък животът им никога няма да бъде същия. Защото всъщност не познавам други родители, освен такива, които ценят човешкия живот.

Но едно знам със сигурност: нещата в България не са наред и това болезнено си личи по децата ни. Затова - да върнем България на картата на Европа! Там, където човешкият живот има стойност!